Знаете ли че…?

… Гвиана е единствената страна в Южна Америка, където английският е официален език.

… английският морски флот приема декрет през 1687, според който всеки един моряк има право на половин литър ром на ден.

… за направата на 1 литър ром Ел Дорадо са необходими 10кг захарна тръстика.

… отлежаването на рома започва когато производителите имали повече ром, отколкото е имало необходимост на пазара. По-големите количества ром се затваряли в дъбови бъчви, които се използвали по принцип за транспортиране на рома към Англия, Испания и Франция. Тогава забелязват, че алкохола добива цвят от дървото, както и че получава превъзходни качества.

… въпреки че Гвиана се намира като местоположение на континента Южна Америка, страната е официално част от Карибският басейн.

… през 18-ти и 19-ти век, Американските заселници и каубои пиели почти само ром. Всеки Американец пиел до 18 литра ром годишно.

… отлежаването прави рома по-гладък и с комплексни качества. 

… коктейлът “Куба Либре” е „изобретен” от американски войници. След успешното експулсиране на испанците от Куба през 19-ти век, те решават да празнуват. Поради липсата на американски напитки по това време, войниците просто наливат местен ром в тяхната кола и извикват „Куба либре!”

… 1 000 килограма захарна тръстика, това са 700 литра сироп и 300 литра вода, от които се произвеждат 80 – 100 литра ром с 40% алкохолно съдържание.

… повечето бъчви, коиго се използват за стареене на ром в Карибският басейн са използвани преди това са съхранение на бърбън. По това време законите, регулиращи бърбъна позволявали да се използват само веднъж. В следствие на това, производителите на бърбън трябвало да се освобождават от използваните бъчви и така снабдявали много производители на спиртни напитки по света бъчви за отлежаване на продуктите им. 

… Гвиана е с почти същият размер като Великобритания, със само 775 000 жители.

… и до днес все още се оспорва произхода на думата „ром”. Едната теория се основава на ботаническото име на захарната тръстика “Saccharum Officianarum.” Други настояват, че думата идва от Малайзия, където още преди хиляди години се е правила напитка от захарна тръстика, наричана
 “Brum”. Друга теория се свързва с опияняващият ефект на рома. През 17-ти век напитката се свързвала с “Rumbellium” , немска дума за безпокойство и смут – състояние често предизвиквано от пияните моряци по това време.

… по време на отлежаването в бъчвите, част от рома се губи, тъй като се изпарява от порите на дървото. Това загубено количество ром е известно като “Частта на Ангела”.